На 19 декември ще отбележим 108 години от рождението на изумителната

На 19 декември ще отбележим 108 години от рождението на изумителната Едит Пиаф, дребното и нежно врабче на френската музикална сцена с големия глас, който можел да разтупти всяко сърце. „ Аз ще пея до последния си ден. А когато към този момент няма да мога да пея, ще умра. “ Тя „ умира петстотин пъти на вечер ", също както в живота “, написа Олга Шубранова в предговора към биографичната книга за Пиаф, написана от нейната най-близка другарка Симон Берто в изданието от 1985 година.

Невероятен е животът й и доста мъже са минали през него. Любовта обаче не й се случвала толкоз постоянно, а точно тя я карала да лети най-високо, тъй като даже и най-крехкото врабче има потребност освен от криле, само че и от обич, с цел да живее. Спокойна, задоволена... такава я вижда Симон Берто малко откакто Едит е срещнала Марсел Сердан. Мъжът оставил най-трайна диря в живота й. Мъжът, който й подарил една обич, изживяна малко, само че траяла постоянно.

„ Представи си една вечер в Клуба на петимата, в края на 1946 година. Запознават ме с „ мароканския бомбардировач “. Това е то орис – едно здрависване пред всички хора там “, споделя самата Пиаф на Берто за първата им среща. „ Очите му не са като на другите... “, добавя описа си тя за свенливия юноша, който към този момент е сполучлив боксьор и не стопира да отбелязва победи. И до момента в който на кръга нанася мощни удари, отвън него му е належащо тъкмо това нежно здрависване, с цел да завоюва сърцето на „ Голямата Едит Пиаф “, тъй като тя в този миг също към този момент е същинска звезда. Двамата са в разцвета на своите 30 и даже това, че Марсел има брачна половинка и деца, не попречило певицата да му подари сърцето си.

„ Когато ме обикна, за него нищо към този момент не съществуваше. Марсел ми е правилен. Маринет е брачната половинка му, тази, която е родила синовете му. Всичко това е свещено. Но той обича мен “, декларира Едит.

А тя не обича да крие любовта си, по тази причина и когато връзката им става притежание на всички, провокира и вдъхновение, и отвращение. И двамата имат своята аудитория, и двамата имат своите почитатели, само че и критици. За тях обаче е най-важно, че имат себе си.

Тя по този начин и не упорства за бракоразвод и обича Марсел, както умее да обича. „ С другите постоянно съм желала да стартира от нула, а с Марсел съм просто като преродена. “ Известността и уговорките им ги водят в разнообразни точки на света, пътуват непрекъснато и при всяка опция се срещат някъде по средата. Малкото врабче даже се отхвърля от нощта, в която умее по-добре да живее, с цел да влезе в ритъма на Марсел. Когато той отпътува обаче, Пиаф бързо се връща към старите си привички и бохемската си същина, полята щедро с шампанско и белязана от безсънни нощи.

Въпреки това животът е розов за влюбената двойка и една вечер Едит се обажда на Марсел и го умолява да не пътува с транспортен съд, а със аероплан, с цел да се видят след следващата къса разлъка. Той е във Франция, а тя в Ню Йорк.

„ Добре. Утре ще бъда при теб. Целувам те. Обичам те. “ Думите, прошепнати в една телефонна слушалка, ще бъдат последните, които Едит ще чуе от обичания си.

Самолетът, в който пътува Марсел Сердан, се разрушава над Азорските острови и той умира едвам на 33 години. Пиаф е съкрушена – и поради загубата, и поради виновността, която изпитва, че точно тя е отговорна за гибелта му. „ Аз го убих “, нееднократно споделя тя. Въпреки това вечерта, откакто научава за гибелта на своя обичан, тя упорства да излезе на сцената и да пее. Залата била препълнена, а публиката се изправила на крайници и дълго приветствала. Едит Пиаф като че ли била още по-малка, нежна и нежна под светлините на прожекторите. Тогава тя споделила: " Не, нищо за мен. Тази вечер аз ще пея за Марсел Сердан. Само за него. “ Сцената и музиката за следващ път приютили разрушеното й сърце. Малкото врабче, което знаело по какъв начин да обича, само че и да умира – по петстотин пъти на вечер.



 
Грейс Кели и принц Рение – до момента в който гибелта ги раздели